"Още от същото" е често използвано при ревюирането на видео игри клише, особено когато си говорим за продължения на успешни заглавия. Awakening се появява на пазара по-малко от 5 месеца след дебюта на първия Dragon Age, така че едва ли някой очаква, а и желае, някакви драстични промени.

Със старта на този своеобразен експанжън на играчите е предоставена възможност да продължат със стария си герой или да създадат напълно нов такъв. Предвид тоновете съдбоносни решения и завързани романси в първата част, не се поколебахме и за секунда и избрахме импорт опцията.
Каква бе изненадата ни след като приключихме цялото приключение и така и не видяхме никакви сериозни връзки с оригинала? Ами, неприятнa! Всичко интересно случило се с останалите членове от партито, а и със света на Ферелдън, благодарение на ваши решения, няма абсолютно никакво значение в Awakening. В началото ви изтипосват в крепостта Виджил, която естествено е нападната от даркспоуни, които вие трябва да разтребите. Съвсем скоро разбирате, че те, всъщност, далеч не са малоумните чудовища, организирани единствено от архи-демона, ами сред тях има и интелигентни същества, способни да говорят. Впускайки се отново на лов за изтребване на уж разпасаните след The Blige даркспоуни, до самия край няма да видите абсолютно нищо интересно случващо се на сюжетно ниво. Някакви „Майки”, „Архитекти”, бла-бла. Няма никаква мистериозност в предаването на сторито, въпреки чe вероятно авторите са целели именно това, ами по-скоро остава едно чувство за пошлост.

Най-основният проблем са почти напълно отсъстващите кът-сцени, а дори и когато такива са налични, абсолютно нищо интересно не се случва в тях.
Появяванията на хубостниците от първата част също са минимални. Единственият герой от оригиналния състав, който отново може да се присъедини към вас, е джуджето Огрен. От останалите ще мернете само няколко, като и тяхното участие е напълно безлично. Намираме това за абсолютно недопустим пропуск, предвид страхотно изградената система за взаимоотношенията в старата игра и тоновете важни избори, които геймърите са взимали.
Новите попълнения също нямат кой знае с какво да се похвалят. На пръв поглед всички изглеждат обещаващо и свежо, но освен случайните им и иначе адски забавни бръщолевения по време на "разходките" (особено, кхъм - „диалозите” между Ендърс и Огрен), така и не биват развити с напредването. Липсата на възможност за по-интимни отношения с някой от тях също е разочароваща, защото по този начин някои „мечове” не намериха своето приложение.

Самата игрова част е доста по-бедна откъм мащаб, размах и детайли от преди. Достъпен е само един по-голям град Амарантин, който бледнее пред и без това не чак толкова впечатляващия (на фона на Baldur's Gate, да речем) Денерим. В него не се случва почти нищо и изглежда лишен от живот. За сметка на това, има достатъчно на брой NPC-та, които да ви заринат с „келнерски” задачи за изпълняване (или „феч куестове”, както ви харесва), повечето от които носещи доста апетитни награди.

И понеже, нека не се лъжем - оригиналният Dragon Age малко или много избиваше в "дънджън кроу" посока на моменти и същевременно това се понрави на повечето играчи, от BioWare са решили да процедират по същия начин и с Awakening. Не им се сърдим честно казано. Въпреки всички изсипани до момента критики, не можем да си изкривим душите, отричайки че експанжънът носи огромна доза удоволствие, именно чрез бойната си част. На разположение са няколко нови, сравнително обширни локации, населявани от всякакви възможни изчадия, чакащи някой Сив страж да ги посече. И понеже не малка част от тях са по-коравички от старите неприятели, съвсем нормално, таванът за вдигане на нива е стабилно завишен, а всеки клас - разширен с още два подкласа. Основните класове са дообогатени с по няколко умения, плюс още 4 за всяка от новите специалности.