Легендата разказва,че веднъж Джон Ромеро отишъл при Уорън Спектър и го попитал, дали иска да създаде играта на своите мечти. Така се е появила Deus Ex - за мнозина най-значимото произведение на игралното изкуство до ден днешен. Всеки път, когато някой спомене за нея все едно става дума за Светая Светих на игрите. Deus Ex:Human Revolution още от обявяването си завладя феновете,събуждайки в тях силни носталгични чувства.

На Е3 2010 представянето на играта беше оплескано - дали заради сценаристката,която накрая се обърка или просто за тази цел не беше избран подходящият човек. Но всичко това няма никакво значение.За нас като фенове, ни беше достатъчно само да зърнем футуристичните улици на Шанхай с десетките минувачи и стотиците неонови билдбордове,сред които се мяркаше рекламата Versalite Corp, за да се отприщят хилядите спомени,стаени в нас. В този момент сценаристката можеше просто да замълчи и да не казва нищо - ние се чувствахме у дома.
На външен вид Deus Ex:Human Revolution се е изменила и все пак това е същата игра. Тези,които са пропуснали една от най-великите РС игри в историята, трябва да знаят едно: Deus Ex-е взривна смес между стелт-екшън и ролева игра, където всяка задача може да се изпълни по 4-5 начина.

Както и в първата игра и в Human Revolution на нас ни е предоставена възможност да посетим множество градове в най-различни части на света. Бяха демонстрирани два епизода(хронологически те са ,например, „ 6 часа от началото на играта).Адам Дженсън се отправя към Шанхай,за да разпита няколко хакера. Излизайки от квартирата героят се оказва на улицата,а обстановката леко напомня входа на нюйоркския Hell’s Kitchen, но е далеч по футуристично.На около кипи живот- местните съпровождат играча с поглед, търговците продават усилено, а отрепките подпират ентусиаризирано стените. Цветовата гама с точност повтаря тейлъра от Е3 – сиреч е оранжево-кафеникава. Ставащото на екрана не взривява сетивата със своята реалистичност, но създава много уютно усещане за света, чувство,с което оригинала се прослави.

Моделирайки света от бъдещето, Eidos Montreal са измислели стотици несъществуващи марки, много от които вземат осезаемо участие в митологията на тази вселена. Авторите твърдят,че може да се разговаря с всяко едно NPC, а сценарият е няколко пъти по-голям от „Война и мир”!
Например, на една от демонстрациите авторите са заплашили с пистолет някакво NPC. Последният с охота е разказал всичко, интересуващо Адам. А всичко, което е искал той,е било да влезе в нощния клуб Hive,намиращ се малко по-надолу по улицата.Охраната му обяснява, че му е необходима членска карта. Както и преди, по време на разговора камерата преминава в трето лице.Разбира се, за изминалите 10 години игралната индустрия напредна с гигантски крачки, диалозите вече напомнят повече за стерилизиран театър. Нещо повече - в сравнение с Human Revolution дори и диалозите в Mass Effect изглеждат пластмасови.

Демонстраторът избира да подкупи охраната, изяснявайки че съществуват една камара други способи, за да се проникне в клуба. Можете например да влезете в зданието от към двора и подслушвайки разговор, да разберете какъв е кода на охранителната система.Също така под Hive съществува канализационна система, от която също може да се влезе.

Щом веднъж сте в сградата разбирате от къде идва името „Кошер”(от англ. Hive). Целият дизайн на помещението наподобява на пчелен дом. Създателите явно много обичат хексагоналните форми. Целият интерфейс и дизайн на играта е свързан с тях .Между другото диалоговата система ще ви накара отново да си спомните за Mass Effect - вместо дългите редове на отговорите ви се предлага да избирате стила на поведение: агресивен,неотрален или пасивен.

От местният барман, героят се опитва да намери къде се намира злополучничния хакер. Той отговаря да се обърнем към боса му, намиращ се на горния етаж, който носи името Тонг. Качвайки се по стълбите Адам среща друг барман, който отказва да го допусне до покоите на собственика. Тук могат да се избират различни линии на поведение само и само да го убедим да промени решението си. През това време се случват множество малки събития. Барманът раздвижва своята кибернетична ръка,забърсва бутилки,запалва цигара и адекватно реагира на нашите отговори. Ако всички по-обикновенни разговои бъдат реализирани с такова качество, нашият възторг ще е безпределен.

Непостигайки своята цел, героят напуска сцената на разговора. Авторите твърдят, че барманът все пак може да се убеди, стига да изберете по-подходящ диалог. Но в случая демонстраторът няма как да се върне назад и трябва да намери алтернативно решение, за да се докопа до Тонг. Ето защо Адам слиза на първия етаж и внимателно слуша разговорите на околните. Оказва се, че един от охранителите е изгубил своето PDA с кодовете от вратите в мазето. След малко Дженсън намира устройството и узнава заветните цифри. Когато той доближава заключената врата, се появява до болка познатият циферблат, цифрите се въвеждат и пътят напред е открит. Естествено при наличието на необходимите умения можете просто да я хакнете без необходимост от кодове.